Въведение:
Искали ли сте някога да проведете по-задълбочен разговор с децата, но не сте били сигурен как да го започнете? Знаете ли, че децата често говорят по въпросите от Евангелието, без дори да го осъзнават? В тази сесия, наречена "Разговори за Евангелието", ще се научите как да се вслушвате внимателно и да виждате основната история, скрита в живота на всеки човек. Ще овладеете езика, който ще помогне на децата да свържат историята, която разказват за себе си, особено за своите дълбоки копнежи и желания, с по-голямата история - историята на Бога - която се случва от самото начало.
Доказателства за това, че екипът демонстрира тази цел:
- Имат дълбоко разбиране за ключовите моменти от Евангелието, които трябва да бъдат предадени, за да се обрисува пълна картина на Евангелието на един невярващ човек.
- Проявяват молитвена откритост и чувствителност към възможностите, които възникват в резултат на тези разговори.
- Могат да насочат учениците/децата към задълбочаване на разговора - чрез въпросите, които задават на учениците/децата.
Разговори за Евангелието: Рамката „трябва / е / може / ще“
Някои богослови и библейски учители обичат да разделят Божията история на четири части (или: действия): Сътворение, грехопадение, изкупление и възстановяване. В разговорите с децата за Евангелието е препоръчително да не използваме често думите "сътворение“, „грехопадение“, „изкупление“ и „възстановяване". Обикновено това не са думи, които те използват, когато описват и личната си история. Въпреки това децата все пак дълбоко в себе си знаят значението на всяка дума, понеже и те са създадени по Божи образ и подобие. Това е историята, за която са създадени. Как можем да им го обясним по разбираем за тях начин?
В следващите видеоклипове ще чуете как Пат описва какво трябваше да се получи [Сътворението], какво е [Грехопадението], какво може да бъде [Изкуплението] и какво ще бъде [Възстановяването]. Изгледайте всеки от тези видеоклипове, прочетете краткото описание, а след това напишете (в дневник) отговора на въпроса за размисъл, който следва. Изпратете на ментора/учителя си отговорите Ви от дневника - като част от Вашата подготовка за следващата обучителна среща.
Това, което трябваше да получи"
Пат описва причината, поради която всеки дълбоко в себе си усеща, че този свят не е такъв, какъвто трябва да бъде. Интересно е, че ако грехопадението не се бе случило и не е имало такова нещо, наречено грях, никой не може да твърди, че "нещата не са такива, каквито трябва да бъдат". И все пак хората правят това твърдение. Непрекъснато. Независимо дали следват Исус, или твърдят, че са атеисти. Просто знаят, че това е истина. Не е ли интересно? Така е, защото е истина! Причината е, че при сътворението на света всичко е било създадено добро, с цел да процъфтява, да носи радост и изобилие. Това важи с особена сила за човешките същества - върхът на Божието творение. Ето как е трябвало да се случат нещата. Във всеки разговор за Евангелието можем да потвърдим у всеки човек изразеното усещане, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат.
"Това, което е"
Често разговорите за Евангелието започват от тук. Затова е важно винаги да се вслушваме в начина, по който децата описват света - своя свят - такъв, какъвто е. Можем да чуем от сорта: "Всичко е каша", "Семейството ми е затънало като в блато", "Защо светът е толкова зле", "Защо съм толкова объркан/-а?" Това са искрени въпроси, които да уважим като такива, и можем да им отговорим по няколко начина. Единият е като се върнем към Сътворението и това, което е трябвало да се получи, за да уверим децата, че виждат нещата правилно. Това, което е сега, не е начинът, по който нещата е трябвало да бъдат, и причината за това е грехопадението. Когато хората избраха да се отклонят от Божиите пътища, взехме това, което е трябвало да бъде (да се получи), и го превърнахме в това, което е сега. В този момент е много важно да напомните на децата, че Бог все още обича света и още по-конкретно тях. Той е този, който винаги казва истината.
"Какво може да бъде"
Това видео описва т. нар. изкупление. Това е нещото, което може да се случи в резултат на изкупителното дело на Исус на кръста. Както казахме и по-горе, делото на Исус бе да обяви/представи едно царство, един нов начин на живот, който всъщност звучи като първоначалния начин на живот в Едемската градина. В изкуплението съществуват две важни разлики. Първо, това, от което ни освобождава Христовото изкупително дело на кръста, и второ: това, за (заради) което ни освобождава Христовото изкупително дело на кръста. Това е много важно. Често ни се удава далеч по-добре да формулираме от какво ни освобождава делото на Исус на кръста. Вероятно е така, защото сме много добре запознати с „това, което е“ [т. е. последиците от грехопадението], и сме по-малко опитни в това да опишем с думи как изглежда животът в тази свобода. Както вече казахме, в момент, когато са искрени, всички хора признават греха и неговите последици. Те знаят, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Голямото предизвикателство за християните е да могат да изразят с думи друг копнеж: "Как ще изглежда животът ми, ако съм освободен от греха и неговите нечовешки последици?" Наистина ли е възможно да сме освободени от гнева? Наистина ли мога да простя на хората, които са ме наранили? Наистина ли мога да бъда простен/-а? Наистина ли е възможно това бреме да бъде свалено от плещите ми? За да обясним добре тази част, ще е добре за малко да се върнем към сътворението и това, което е трябвало да се получи, и да се запитаме: "Как е изглеждал животът Едемската градина - в пълна свобода от греха? И после помислете за начините, по които изкупителното дело на Христос може да пресъздаде този живот в нас - днес и сега.
"Какво ще бъде"
Причината, поради която последователите на Исус могат да живеят с истинска надежда и радост в един свят, който не спира да се гърчи от робството на греха, НЕ се дължи на това с колко вярност живеем в "свободата да изпълним мисията си". Ако беше така, щяхме да прибегнем до голям „законнически“ подход, за да живеем живота си в Христос. Вярно е, че се преобразяваме чрез обновяващото действие на Духа, за да живеем така, сякаш това, което може да бъде, е нашата нова нормалност - животът, за който сме създадени. Това със сигурност дава основание за надежда. Най-голямата причина да се надяваме обаче е, че Бог е обещал да довърши делото по претворяването на всичко да стане ново. Писанието ясно го казва. В крайна сметка Бог е отговорен да изработи това възстановяване. Той има властта да го постигне. Създателят ни силно копнее да завърши това дело, да поправи всяка грешка и да изтрие всяка сълза. Той е верен да го направи и, вярвате или не, Бог ни е поканил и всъщност дори ни е подготвил, чрез силата на Светия Дух, да се присъединим към Него в този проект за възстановяване. Това е висшето призвание за всички човешки същества. Искате ли да знаете каква е волята на Господ за Вашия живот? Ето я: да се присъединим към Бога, за да завършим делото по създаването на всичко ново. Какъв по-голям повод за радост може да има - всичко това е възможно благодарение на нашия любящ, животворящ Отец, на Изкупителния Син и на укрепващия Дух.
Стоп-пауза и писмени размисли
След като гледате това видео, опишете със свои думи това, което ще бъде. Напишете въображаем разговор между Вас и дете, което познавате, в който описвате надеждата, която идва от знанието, че Бог ще завърши делото на Изкуплението, и радостта от това, че сме призовани да се присъединим към Бога, за да направим всичко ново.
знам-слушам-свързвам
Думите "трябва", "е", "мога", "ще" оформят историята на Евангелието така, че да бъде запомняща се, ясна и основана на Библията. Съответства на разказа за "Сътворението, Грехопадението, Изкуплението и Възстановяването" за Божието дело в света, както го виждаме в Писанието. Използват се думи и изрази, познати на хората, и помага да се формулира с думи, къде се вижда човек в същата тази история ["Още съм заседнал в това, което е", "Готов съм за това, което може да бъде" и т.н.].
Запознайте се с изказа. Това е общият език на хората, на техния опит и на копнежите на тяхното сърце. Ако езикът на евангелския разказ е нов за Вас, отделете време да порепетирате, за да може всяка от тези категории да Ви стане близка. Това буквално си изисква практика. И в него няма нищо лошо. Добро настойничество е да говорим думи ясно, искрено и истински.
Научете се да слушате хората през филтъра "Трябваше да бъде така / Така е / Може / Ще". Вслушвайте се в това, което децата казват, и след това задавайте въпроси, за да им помогнете да се направят връзка с историята на Евангелието.
Една от задачите Ви, която ще Ви помогне да се упражнявате, е да поучавате тази гледна точка как да поднесете на Евангелието на лидер доброволец. Ако успеете да научите някого на това, този човек става „Ваш“. Затова отделете време да помислите върху тази гледна точка и да се упражнявате да изричате думите на глас пред себе си. Даже може да се упражнявате чрез ролева игра, в която единият води разговора за Евангелието, а другият е ученикът/детето. След това си разменете ролите и повторете упражнението.
В края на тази статия има допълнителни ресурси, които ще Ви бъдат от полза да развивате способността си да водите разговори за Евангелието. Друга много подобна статия е от InterVarsity Fellowship - със заглавието "Голямата история". В нея се използва различна терминология, но отново следва разказа за Сътворението, Грехопадението, Изкуплението Възстановяването.
В крайна сметка целта на тази статия е да помогне на всички нас да израстваме в провъзгласяването на Евангелието. Винаги ще се стремим към съвършенство в Разговорите в нашия Клуб и в посланията по време на лагера. Това винаги ще бъде отличителната черта на всичко, което правим в Young Life, но разговорите за Евангелието "на четири очи", които Господ ни води извън лагера или клуба, трябва да бъдат естествен резултат от нашето ходене с Христос. Затова нека се стремим към съвършенство. В крайна сметка е грях да отегчаваме някого с Евангелието, понеже сме постъпили небрежно или необмислено или не сме имали взаимоотношение с Господ Исус.
Отчетност
- Този член на екипа ИМА ли разбиране по тези теми и се ослушва за тях в разговорите си с учениците? ИМА ли членът на екипа въпроси, които може да използва, за да направи разговорите с учениците по тези теми по-дълбоки?
- Използва ли членът на екипа АКТИВНО тези въпроси в разговори с децата? Той слуша ли АКТИВНО - какви са начините, по които учениците говорят по тези теми?
- По време на срещите с лидерите той/тя споделя ли как се задълбочават разговорите му с децата?
- РАСТЕ ли и задълбочава ли се качеството на разговорите между лидерите и учениците?
Стъпки за действие: Подгответе си бележки по тези въпроси и бъдете готов да ги обсъдите с учителя/ментора на следващата ви среща.
- Изпратете отговорите си от Вашия дневник на учителя/ментора и бъдете готов да ги обсъдите на следващата среща.
- Прекарайте време в молитва за списъка с деца, които познавате по име. Молете се специално за децата, с които смятате, че трябва да разговаряте по-задълбочено.
- Не забравяйте да отделите време за контактна работа с тези ученици през следващите няколко седмици и да се молите специално за разговорите ви с тях. Подгответе си предварително няколко въпроса, които да ви помогнат да проведете по-задълбочен разговор - изгледайте видеото по-долу от Джим Сингълтън как да използвате въпросите, зададени от Исус, за да задълбочите разговора.
- Направете тази стъпка и задайте няколко по-сериозни (дълбокомислени) въпроса на 5-6 ученици през следващите няколко седмици. Обмислете и преценете как е протекъл разговорът ви. Какво чухте от децата да казват, което се вписва в тази рамка "Трябваше да стане така - Както е - Може - Ще бъде"? Кои въпроси се получиха добре? Какво ще направите вече по-различно? Какво ще попитате следващия път?
